Мечта
412
0
0
Клето от съдбата детско лице
самотно и свито е сирашкото сърце
потрепва в студа малката уста
думи не са нужни говори с душа.
Мечтаещ за топла майчина милувка
никога не опознал бащината прегръдка
сълза стичаща се оставя следа
детски поглед в зимна тъмнина.
Въздъхна натъжено малкото момче
глава наведе и по заснеженият път пое
остави своята най-искрена мечта
да блещука със светлинките на
градската коледна елха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Петров Все права защищены
