Мечта
406
0
0
Клето от съдбата детско лице
самотно и свито е сирашкото сърце
потрепва в студа малката уста
думи не са нужни говори с душа.
Мечтаещ за топла майчина милувка
никога не опознал бащината прегръдка
сълза стичаща се оставя следа
детски поглед в зимна тъмнина.
Въздъхна натъжено малкото момче
глава наведе и по заснеженият път пое
остави своята най-искрена мечта
да блещука със светлинките на
градската коледна елха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Петров Всички права запазени
