6 jul 2024, 14:12  

Мечта

572 0 0

 

Малка къщичка, стаена в бяла пухкава прегръдка,

пуши, тихичко, небрежно,

И подканя ме, ела!  

Що си тъй самотна ? 

Тук съм само днес, сега! 

 

И поемам аз, омаян 

а кристали разпилени по полето, 

малки духчета игриви,

поднасят ми последни слънчеви цветя. 

 

Как успя да съхраниш дъха си , 

в сто годишни времена ? 

Таз камина дето пука, 

тлеят в нея що истории, любов и патила ?

 

Зная аз, жадуваш глъч и смях,

но днес съм сам,

обещавам ще те топля, 

ще споделяме двамина таз една съдба.

 

Малкото прозорче, дет блещука , 

кат вечерницата във нощта, 

То разкривало е всичко -

слънце, бури, дъждове , 

И рисувало картини,пъстри, 

с ярките сезонни цветове.

 

На верандата широка, неведнъж ,

поглед натежал от болка,

е пронизвал хоризонта ,

и изслушвал търпеливо всяка капка дъжд. 

 

Тук се спирам за последно, 

Ще изпия всички спомени красиви,

Ще изчакам тлеещия въглен да угасне,

ще застина в тез картини сиви,

ще потъна в багри и мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Поповски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...