Малка къщичка, стаена в бяла пухкава прегръдка,
пуши, тихичко, небрежно,
И подканя ме, ела!
Що си тъй самотна ?
Тук съм само днес, сега!
И поемам аз, омаян
а кристали разпилени по полето,
малки духчета игриви,
поднасят ми последни слънчеви цветя.
Как успя да съхраниш дъха си ,
в сто годишни времена ?
Таз камина дето пука, ...