15 abr 2006, 23:40

Мечта

  Poesía
1.3K 0 4

                                                                       

 

Мечтите ми отново пак към теб политат,

Докосват с устни струните на моето сърце.

Рисуват светли багри по платното,

а очите срещат твоето лице.

 

До теб стоя, до теб -

така се виждам.

И двамата вървим по пътя тъй суров.

И няма сила, която би ни разделила,

Когато аз за  всичко съм готов.

 

Така долитам всеки ден при тебе

и всеки ден те съзерцавам до захлас,

макар да ни разделя някакво си разстояние,

Ще идвам и отивам с “Летящия Пегас”.

 

И всеки път,  когато ще долитам

при теб ще слагам малък, таен знак.

На него с любов ще вплитам:

ОБИЧАМ ТЕ!

ЩЕ ДОЙДА ПАК.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Донев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...