15 abr 2006, 23:40

Мечта

  Poesía
1.3K 0 4

                                                                       

 

Мечтите ми отново пак към теб политат,

Докосват с устни струните на моето сърце.

Рисуват светли багри по платното,

а очите срещат твоето лице.

 

До теб стоя, до теб -

така се виждам.

И двамата вървим по пътя тъй суров.

И няма сила, която би ни разделила,

Когато аз за  всичко съм готов.

 

Така долитам всеки ден при тебе

и всеки ден те съзерцавам до захлас,

макар да ни разделя някакво си разстояние,

Ще идвам и отивам с “Летящия Пегас”.

 

И всеки път,  когато ще долитам

при теб ще слагам малък, таен знак.

На него с любов ще вплитам:

ОБИЧАМ ТЕ!

ЩЕ ДОЙДА ПАК.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Донев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...