Apr 15, 2006, 11:40 PM

Мечта

  Poetry
1.3K 0 4

                                                                       

 

Мечтите ми отново пак към теб политат,

Докосват с устни струните на моето сърце.

Рисуват светли багри по платното,

а очите срещат твоето лице.

 

До теб стоя, до теб -

така се виждам.

И двамата вървим по пътя тъй суров.

И няма сила, която би ни разделила,

Когато аз за  всичко съм готов.

 

Така долитам всеки ден при тебе

и всеки ден те съзерцавам до захлас,

макар да ни разделя някакво си разстояние,

Ще идвам и отивам с “Летящия Пегас”.

 

И всеки път,  когато ще долитам

при теб ще слагам малък, таен знак.

На него с любов ще вплитам:

ОБИЧАМ ТЕ!

ЩЕ ДОЙДА ПАК.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Донев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....