Apr 15, 2006, 11:40 PM

Мечта

  Poetry
1.3K 0 4

                                                                       

 

Мечтите ми отново пак към теб политат,

Докосват с устни струните на моето сърце.

Рисуват светли багри по платното,

а очите срещат твоето лице.

 

До теб стоя, до теб -

така се виждам.

И двамата вървим по пътя тъй суров.

И няма сила, която би ни разделила,

Когато аз за  всичко съм готов.

 

Така долитам всеки ден при тебе

и всеки ден те съзерцавам до захлас,

макар да ни разделя някакво си разстояние,

Ще идвам и отивам с “Летящия Пегас”.

 

И всеки път,  когато ще долитам

при теб ще слагам малък, таен знак.

На него с любов ще вплитам:

ОБИЧАМ ТЕ!

ЩЕ ДОЙДА ПАК.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Донев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...