Pustinnocvete (Стами)
20 1038
18 feb 2007, 9:21

Мечта 

  Poesía
1270 0 11
Вървя аз без цел и посока.
В безкрайната бездна се лутам,
душата ми търси покой.
И изгрява над мен небосклона,
на едничката моя мечта.
Светъл лъч озарява лицето
и затопля поизстинали спомени.
Песента на сърцето е искрена,
а плача в душата безсмислен.
Тихо стъпвам в мрака бездушен
и не мога да скрия лицето си.
От невежи и силни вихрушки,
устремени и впити в мен.
От безкрайното лутане
в бездната ми остана вярата
в едничката моя мечта.
За бленувани мигове скрити
под крилете на любовта...

© Стами Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??