Вървя аз без цел и посока.
В безкрайната бездна се лутам,
душата ми търси покой.
И изгрява над мен небосклона,
на едничката моя мечта.
Светъл лъч озарява лицето
и затопля поизстинали спомени.
Песента на сърцето е искрена,
а плача в душата безсмислен.
Тихо стъпвам в мрака бездушен
и не мога да скрия лицето си.
От невежи и силни вихрушки, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up