Pustinnocvete (Стами)
20 1038
Feb 18, 2007, 9:21 AM

Мечта 

  Poetry
1534 0 11
Вървя аз без цел и посока.
В безкрайната бездна се лутам,
душата ми търси покой.
И изгрява над мен небосклона,
на едничката моя мечта.
Светъл лъч озарява лицето
и затопля поизстинали спомени.
Песента на сърцето е искрена,
а плача в душата безсмислен.
Тихо стъпвам в мрака бездушен
и не мога да скрия лицето си.
От невежи и силни вихрушки,
устремени и впити в мен.
От безкрайното лутане
в бездната ми остана вярата
в едничката моя мечта.
За бленувани мигове скрити
под крилете на любовта...

© Стами All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??