Сигурно е хубаво до тялото ти голо сутрин да се будя.

Да виждам утрото през твоите очи.

Как искам пак отново да се влюбя,

а новата любов и днес да бъдеш ти.

Сигурно е хубаво и вечер пак до тебе да заспивам.

Да те целуна, нежно да погаля твоето лице.

И с червеното одеало тялото ти да завивам.

Да сънувам и да чувам твоето сърце.

Нима наистина е невъзможно?

Всичко между нас е огън - не е лед,

а защо тогава е толкова сложно?

Искам да се будя с тебе, с тебе да заспивам.

Да отпивам нежната роса от твоите очи,

и спомени от твоите усмивки да събирам,

и заедно да бъдем - вечно аз и ти!