9 jun 2021, 15:57

Мечта и действителност

  Poesía » Otra
472 0 0

Имах сън чудесен, приятен -

че ще бъдат хората щастливи,

че ще настане период златен,

че ще има само дела красиви,

че усмивки ще греят на лица,

че хората егоизма ще забравят,

че радост ще има в хорските сърца,

че хората само добро ще правят,

че няма повече да умират от глад,

че старите хора всеки ще тачи,

че човек за човека ще бъде брат,

че за всеки правдата нещо ще значи,

че ще свършат омразата и завистта,...

въобще, че прекрасен ще бъде света.

Но събуждам се, отварям очи,

вместо радост, усмивки и лъчи -

мрачната действителност съзирам

и сред болка аз агонизирам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...