Мечта и действителност

Имах сън чудесен, приятен -

че ще бъдат хората щастливи,

че ще настане период златен,

че ще има само дела красиви,

че усмивки ще греят на лица,

че хората егоизма ще забравят,

че радост ще има в хорските сърца,

че хората само добро ще правят,

че няма повече да умират от глад,

че старите хора всеки ще тачи,

че човек за човека ще бъде брат,

че за всеки правдата нещо ще значи,

че ще свършат омразата и завистта,...

въобще, че прекрасен ще бъде света.

Но събуждам се, отварям очи,

вместо радост, усмивки и лъчи -

мрачната действителност съзирам

и сред болка аз агонизирам...