Мечта от щурче
Едно щурче, във стаята ми скрито,
разпъваше лъка си ден след ден
и пееше ми песен, нежно, тихо,
любовен стих с повтарящ се рефрен.
Напяваше... и ставаше ми топло,
в очите се събираха сълзи,
лекуваха душата някак кротко
от раните във нея... чрез мечти.
Че има вън поляни, шир безкрайна,
небе със облачета пухкав сняг,
реки с проточена снага омайна
и върхове, докосващи друг свят.
Морета бурни с приказни сирени,
влюбени в моряшките съдби
и брегове... от слънце озарени
и плискащи се във екстаз вълни...
Това припяваше щурчето волно,
пренасяйки ме във вълшебен свят.
Там всичко бе красиво и... безспорно
мечтаех да съм в тази благодат!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
