8 jul 2010, 15:45

Мечта от щурче 

  Poesía » Del paisaje
1084 0 16

Едно щурче, във стаята ми скрито,
разпъваше лъка си ден след ден
и пееше ми песен, нежно, тихо,
любовен стих с повтарящ се рефрен.

Напяваше...  и ставаше ми топло,
в очите се събираха сълзи,
лекуваха душата някак кротко
от раните във нея... чрез мечти.

Че има вън поляни, шир безкрайна,
небе  със облачета пухкав сняг,
реки  с проточена снага омайна
и  върхове, докосващи друг свят.

Морета бурни  с приказни сирени,
влюбени в моряшките съдби
и брегове... от слънце озарени
и плискащи се във екстаз вълни...

Това припяваше  щурчето волно,
пренасяйки ме във вълшебен свят.
Там всичко бе красиво и... безспорно
мечтаех да съм в тази благодат!

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??