Мечта за лятото

Погледна ли навънка през стъклата

аз виждам Зимата, че е навън

С премрежени очи от Белотата,

аз  се пренасям в своя зимен сън.

Край нас е легнала една велика зима.

Посреща ме с най-чиста белота,

дебела, пухкава, неповторима,

превзела с пристъп цялата земя.

Покажа ли носа си от вратата,

заклещва ме студената вълна

и мощния импулс на тишината,

подсилва, в мене,мойта самота.

Навън излизам пак дърва да взема...

Наръчквам ги и бързо влизам аз.

И моля огъня да ги поеме,

та лятото отново да е с нас!

   02.01.2016г. София