Мечта за лятото
465
0
0
Мечта за лятото
Погледна ли навънка през стъклата
аз виждам Зимата, че е навън
С премрежени очи от Белотата,
аз се пренасям в своя зимен сън.
Край нас е легнала една велика зима.
Посреща ме с най-чиста белота,
дебела, пухкава, неповторима,
превзела с пристъп цялата земя.
Покажа ли носа си от вратата,
заклещва ме студената вълна
и мощния импулс на тишината,
подсилва, в мене,мойта самота.
Навън излизам пак дърва да взема...
Наръчквам ги и бързо влизам аз.
И моля огъня да ги поеме,
та лятото отново да е с нас!
02.01.2016г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hristo Slavov Всички права запазени
