16 jun 2012, 22:22

Мечтаех, а ме обхвана тъга

1.1K 0 3

Мечтаех за любов като в книгите,

на фон от нещастни лица.

Дрънчаха край мене веригите

на пленени - разбити сърца.

 

Казват, че любовта е като цвете,

и най-красивите увяхват.

Любов-омраза... може би и двете

като свещ понякога угасват.

 

И чувства топли, стъркани на прах,

посипват нежно слънчевите дни,

покриват ги с пелена от страх -

нима ще си останем все сами?

 

И всеки ден се сплитат интригите,

и питам се пак - докога

ще мечтая за любов като в книгите,

мечтая, а ме обхваща тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деляна Гюрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На твое място не бих махнал "стъркани". Може да се окаже, че си първооткривателка на семантична дума в българския език. Във всеки език все има първи път в който се употребява някоя нова дума. Защо да не "прережем лентата на тази" сега? Още повече, че като звучене отговаря на българското и едва ли има сходство с някой от езиците на комшиите или латините.
  • Добре де, креативната критика е полезна, ако пооправя ритъма и махна "стъркани" (щото май-няма такава дума)ще го бъде ли? Поне идеята долавя ли се, или е посредствено?
  • Отново хубава идея, но лошо изпълнение с толкова объркан ритъм... А това "стъркани" е за изхвърляне.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...