Мечтаех за любов като в книгите,
на фон от нещастни лица.
Дрънчаха край мене веригите
на пленени - разбити сърца.
Казват, че любовта е като цвете,
и най-красивите увяхват.
Любов-омраза... може би и двете
като свещ понякога угасват.
И чувства топли, стъркани на прах,
посипват нежно слънчевите дни,
покриват ги с пелена от страх -
нима ще си останем все сами?
И всеки ден се сплитат интригите,
и питам се пак - докога
ще мечтая за любов като в книгите,
мечтая, а ме обхваща тъга.
© Деляна Гюрова Todos los derechos reservados