Мечтаех, а ме обхвана тъга

16.06.2012 г., 22:22 ч.

Поезия » Любовна

836 0 3

Мечтаех за любов като в книгите,

на фон от нещастни лица.

Дрънчаха край мене веригите

на пленени - разбити сърца.

Казват, че любовта е като цвете,

и най-красивите увяхват.

Любов-омраза... може би и двете

като свещ понякога угасват.

И чувства топли, стъркани на прах,

посипват нежно слънчевите дни,

покриват ги с пелена от страх -

нима ще си останем все сами?

И всеки ден се сплитат интригите,

и питам се пак - докога

ще мечтая за любов като в книгите,

мечтая, а ме обхваща тъга.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

kasius (Бостан Бостанджиев)

2012-06-17T16:22:40+03:00

На твое място не бих махнал "стъркани". Може да се окаже, че си първооткривателка на семантична дума в българския език. Във всеки език все има първи път в който се употребява някоя нова дума. Защо да не "прережем лентата на тази" сега? Още повече, че като звучене отговаря на българското и едва ли има сходство с някой от езиците на комшиите или латините.
Amour (Деляна Гюрова )

2012-06-17T15:35:27+03:00

Добре де, креативната критика е полезна, ако пооправя ритъма и махна "стъркани" (щото май-няма такава дума)ще го бъде ли? Поне идеята долавя ли се, или е посредствено?
zefpet (Илко Карайчев)

2012-06-17T14:39:51+03:00

Отново хубава идея, но лошо изпълнение с толкова объркан ритъм... А това "стъркани" е за изхвърляне.