6 jun 2019, 20:01

Мечтана жена от поет 

  Poesía
228 3 2

Понякога искам да бъда вселена,
когато боли и светът е заплакал.
Сърцето кърви, а дали е на сцена
певецът, съдбата на гара дочакал?

 

Запазени, дните накланят везните,
пълзи по гредите разкъсан морал.
Сълзите в очите, сърцето в гърдите
куршуми извиват – съдбовен сигнал.

 

Вървим и пресичаме тихата вечер...
Редим за обичане много слова...
С любимите тичаме. Нищо не пречи
в косите ти млечни да бъда звезда.


Дълбая навътре... Кога ще изчезна?
Дали ще открия покоя си в теб?
Животът сега се усмихна от бездна,
а ти си мечтана жена от поет...

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??