Мечтана жена от поет
Понякога искам да бъда вселена,
когато боли и светът е заплакал.
Сърцето кърви, а дали е на сцена
певецът, съдбата на гара дочакал?
Запазени, дните накланят везните,
пълзи по гредите разкъсан морал.
Сълзите в очите, сърцето в гърдите
куршуми извиват – съдбовен сигнал.
Вървим и пресичаме тихата вечер...
Редим за обичане много слова...
С любимите тичаме. Нищо не пречи
в косите ти млечни да бъда звезда.
Дълбая навътре... Кога ще изчезна?
Дали ще открия покоя си в теб?
Животът сега се усмихна от бездна,
а ти си мечтана жена от поет...
© Димитър Драганов All rights reserved.
