AvrorA (Ани)
24 314
20 abr 2008, 10:18

Мечтана нереалност... 

  Poesía
807 0 6

Слънцето тихо спи уморено,

обагрено в безумно ярка светлина,

над съня му ангел бди неотменно,

донесъл му спокойствие и тишина.

 

Ах, колко тихо е в безкрая,

ни стон, ни ек, ни звук,

Нереалност... в която да мечтая,

завинаги останала бих тук.

 

Да заспя със залеза сега желая,

да ме погали с нежна топлина,

да ме отнесе далеч съня мечтая,

далеч към тази ярка светлина.

 

А изгревът да ме събуди с целувка,

да ме върне пак в реалността.

Усетила на съня нежната милувка,

ще я запазя аз за вечността.

 

© Ани Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??