Мечтана нереалност...
Слънцето тихо спи уморено,
обагрено в безумно ярка светлина,
над съня му ангел бди неотменно,
донесъл му спокойствие и тишина.
Ах, колко тихо е в безкрая,
ни стон, ни ек, ни звук,
Нереалност... в която да мечтая,
завинаги останала бих тук.
Да заспя със залеза сега желая,
да ме погали с нежна топлина,
да ме отнесе далеч съня мечтая,
далеч към тази ярка светлина.
А изгревът да ме събуди с целувка,
да ме върне пак в реалността.
Усетила на съня нежната милувка,
ще я запазя аз за вечността.
© Ани All rights reserved.
прегръдки 
