22 sept 2011, 1:58

Мечтаната жена

  Poesía » Otra
2.5K 0 27

 

Мечтаната  жена

 

Не бе жена, а огнена стихия,

               влудяваща със поглед  стар и млад.

Снагата й обсебваща  магия,

ксите й безкраен  водопад.

 

Лицето й видение омайно,

а миглите й плачещи върби.

Гърдите й съкровище незнайно, 

сюжет за поетичните  творби.

 

Очите й… нестихващи  вулкани,

разгарят всички влюбени сърца,

във веждите й сякаш са втъкани

на райска птица чудните перца.

 

Краката стройни страст са ненапита,

а устните като разцъфнал мак…

"О, Господи! Това е  Афродита,

във този свят дошла незнайно как.

 

                 --  **  --

 

Звъни безспир проклетият будилник,

увисват две протегнати ръце.

Угасва и свещеният светилник,

остава само … тръпнещо сърце.


Той скача от леглото и се пита:
" Защо?  Къде изчезна Афродита?"

Безмилостно часовника изрита...

Жената от мечтите бе...изтрита...


 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Реалността понякога е друга:
    невзрачен,мазен пеньоар,
    във който нечия съпруга
    почти изглежда като звяр.


    Но тръгне ли с походка лека
    по уличния сив паваж,
    превръща се в прекрасна гледка...
    Това е братко,...макиаж. Та и аз като часовника.Привет!
  • Донко, и да не беше името ти, пак щях да се досетя кой е написал този мераклийски коментар.
    Веднага щом се появи, макар и насън(Дай Боже да е наяве!), веднага лично ще я запозная с теб. Иначе какво другарче ще бъда? Пък и хубавото трябва да се множи. Представям си каква фурия ще се роди от вас двамата.
  • Христо, ако случайно тази жена се появи наяве, направи ми един приятелски жеси и я запознай с мен! Ще ти бъда много благодарен!!
  • Ех, Христо, докато ме нямаше, какви видения си изографисал словесно! Поздравления за приказния сън
  • Красота!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...