Мечтаната жена
Мечтаната жена
Не бе жена, а огнена стихия,
влудяваща със поглед стар и млад.
Снагата й обсебваща магия,
ксите й безкраен водопад.
Лицето й видение омайно,
а миглите й плачещи върби.
Гърдите й съкровище незнайно,
сюжет за поетичните творби.
Очите й… нестихващи вулкани,
разгарят всички влюбени сърца,
във веждите й сякаш са втъкани
на райска птица чудните перца.
Краката стройни страст са ненапита,
а устните като разцъфнал мак…
"О, Господи! Това е Афродита,
във този свят дошла незнайно как.
-- ** --
Звъни безспир проклетият будилник,
увисват две протегнати ръце.
Угасва и свещеният светилник,
остава само … тръпнещо сърце.
Той скача от леглото и се пита:
" Защо? Къде изчезна Афродита?"
Безмилостно часовника изрита...
Жената от мечтите бе...изтрита...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Запрянов Всички права запазени
