16 sept 2021, 13:28

Мечтание 

  Poesía
206 0 0

 

 

        Колко е тихо.Полунощ е.

        Като не мога да заспивам

        изненадана откривам,

        че мечтая си още.

 

        Неусетно остарявам.

        На какво ли се надявам?

        Годините бързо минават,

        болежки и бели коси ми остават.

 

        И все пак,затворена в своята стая

        не мога да спра да мечтая!

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??