Sep 16, 2021, 1:28 PM

Мечтание 

  Poetry
207 0 0

 

 

        Колко е тихо.Полунощ е.

        Като не мога да заспивам

        изненадана откривам,

        че мечтая си още.

 

        Неусетно остарявам.

        На какво ли се надявам?

        Годините бързо минават,

        болежки и бели коси ми остават.

 

        И все пак,затворена в своята стая

        не мога да спра да мечтая!

© Лидия Кърклисийска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??