Мечтания
Късно е. Рано за изгрев. А аз искам у дома,
където очите на мама и татко са винаги топли.
Дворът зад къщата още ме лъже, че мога
крепости от сняг по гърба му да издигам.
Искам там. Но е тъжно, защото е познато,
а не е същото. Не се пробва орехът с корени
къщата в небето да изстреля...
И сянката му форми по кожата ми не реди.
Къде ли съм? Една горчива тъга в гърлото ври
едва, едва и се превръща в болка на сърцето.
Сигурно съм си същата. Променил се е затвора.
А вятърът и без мен стъклата на прозорците е счупил...
Но аз зная. Трилистникът още е отровен,
мама и татко още се обичат, къщата още има
два етажа, а пък аз мечтая да летувам
в уюта, където много отдавна можех да остана.
© Стеляна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Рисуваш с думите, Стеляна! И на мен ми хареса!
-
харесах!
-
благодаря ви
-
Многопластово, и много зряло за тази възраст.
-
Много хубав стих! Поздрави!
-
Ако живееш щастливо сега, то заглавието би било хубаво да е "нежни спомени" Мечтанията са за бъдещето..Харесах стиха, от него лъха тази лека усмихната тъга...Поздрави!
-
много благодаря за думите
-
чета нещата ти от толкова много време, сигурно откакто си започнала да побликуваш и смятам, че си изумителна, изумителна, изумителна!! бъди си все така талантлива и прекрасна!
-
Благодаря, момчета, че бяхте при мен. Не живея със спомените, те са част от мен, не тъгувам и за миналото, защото имам щастливо сега. Просто ми е мило.
-
Утеха ли е мечтата по уюта в детстките спомени, с които живееш?
-
неоскърбените детски светове още надничат в стиховете ти, приласкавайки ни под причудливата сянка на ореха...Стели, искрено звучат думите ти, вярвам им...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
