stel88 (Стеляна)
80 1791
19 авг. 2013 г., 02:10

Мечтания 

  Поэзия
924 0 11



Късно е. Рано за изгрев. А аз искам у дома,
където очите на мама и татко са винаги топли.
Дворът зад къщата още ме лъже, че мога
крепости от сняг по гърба му да издигам.

Искам там. Но е тъжно, защото е познато,
а не е същото. Не се пробва орехът с корени
къщата в небето да изстреля...
И сянката му форми по кожата ми не реди.

Къде ли съм? Една горчива тъга в гърлото ври
едва, едва и се превръща в болка на сърцето.
Сигурно съм си същата. Променил се е затвора.
А вятърът и без мен стъклата на прозорците е счупил...

Но аз зная. Трилистникът още е отровен,
мама и татко още се обичат, къщата още има
два етажа, а пък аз мечтая да летувам
в уюта, където много отдавна можех да остана.

© Стеляна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Рисуваш с думите, Стеляна! И на мен ми хареса!
  • харесах!
  • благодаря ви
  • Многопластово, и много зряло за тази възраст.
  • Много хубав стих! Поздрави!
  • Ако живееш щастливо сега, то заглавието би било хубаво да е "нежни спомени" Мечтанията са за бъдещето..Харесах стиха, от него лъха тази лека усмихната тъга...Поздрави!
  • много благодаря за думите
  • чета нещата ти от толкова много време, сигурно откакто си започнала да побликуваш и смятам, че си изумителна, изумителна, изумителна!! бъди си все така талантлива и прекрасна!
  • Благодаря, момчета, че бяхте при мен. Не живея със спомените, те са част от мен, не тъгувам и за миналото, защото имам щастливо сега. Просто ми е мило.
  • Утеха ли е мечтата по уюта в детстките спомени, с които живееш?
  • неоскърбените детски светове още надничат в стиховете ти, приласкавайки ни под причудливата сянка на ореха...Стели, искрено звучат думите ти, вярвам им...
Предложения
: ??:??