26 abr 2009, 16:30

Мечтано очакване

  Poesía
1.2K 0 21

Изречена сълза е твоето завръщане.

Красива като утринна зора.

Съблечена от пъстрото дихание

на грейнала в очите синева.

 

В море се сбират дланите притихнали.

В океан бушува, от отдаденост, страстта.

Телата тръпнещи безпаметно,

се сливат с танца на разцъфнали цветя.

 

С магия раждат се във полета си,

вълшебните слова от пъстроцветната дъга.

Изречени с любов от две сърца,

отдавна чакали да споделят една съдба.

 

Не се страхувах за теб да си мечтая.

В молитва името ти дни и нощи да мълвя.

Дори от себе си да се отричам,

макар да знаех, че греша.

 

В ръце със китка нежност те очаквах.

В очите пазих образа ти от дъжда.

По вятъра ти пращах всяка вечер,

усмивката на влюбена жена.

 

В мечтата истински когато вярваш,

се сбъдва, казват в песента.

Но ти далече някъде остана

и няма сбъдване за таз мечта.

 

До теб не стигат думите ми, зная.

Разкъсвани от бури са по пътя си не лек.

А аз, загледана в безкрая,

ще продължа да се надявам

като дете, което вярва в чудеса.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен стих - нежен и пъстроцветен. И някак страшно близък до моето светоусещане.., прекрасно е да те чета.
    Аплодисменти !!!
  • Страхотен стих!Поздравления!
  • много прочувствен стих, Танче....
    (пропуснал съм го в навалицата...)
    не спирай да мечтаеш...!
    там е смосъла на живота!!!
    поздравления!
  • Ако можеше Танче Кирилова, този твй пурви куплет да е равностоен на последвалите го. Както и да е: поздрави от мен. Барона

    Изречена сълза е твоето завръщане.

    Красива като утринна зора.

    Съблечена от пъстрото дихание

    на грейнала в очите синева.

  • Да искаш да чакаш.
    Да можеш да чакаш.
    Силен стих, Таничка!
    Желая ти сбъдване!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...