Мечтано очакване
Изречена сълза е твоето завръщане.
Красива като утринна зора.
Съблечена от пъстрото дихание
на грейнала в очите синева.
В море се сбират дланите притихнали.
В океан бушува, от отдаденост, страстта.
Телата тръпнещи безпаметно,
се сливат с танца на разцъфнали цветя.
С магия раждат се във полета си,
вълшебните слова от пъстроцветната дъга.
Изречени с любов от две сърца,
отдавна чакали да споделят една съдба.
Не се страхувах за теб да си мечтая.
В молитва името ти дни и нощи да мълвя.
Дори от себе си да се отричам,
макар да знаех, че греша.
В ръце със китка нежност те очаквах.
В очите пазих образа ти от дъжда.
По вятъра ти пращах всяка вечер,
усмивката на влюбена жена.
В мечтата истински когато вярваш,
се сбъдва, казват в песента.
Но ти далече някъде остана
и няма сбъдване за таз мечта.
До теб не стигат думите ми, зная.
Разкъсвани от бури са по пътя си не лек.
А аз, загледана в безкрая,
ще продължа да се надявам
като дете, което вярва в чудеса.
© Таня Кирилова All rights reserved.
