1 feb 2009, 13:32

Мечтата на (не)Поета

  Poesía » Otra
969 0 4

 

       Мечтата на (не)Поета

Поет не съм, писател пък изобщо!

От време на време се случва обаче,

щом някоя мъка сърцето ми сграбчи,

да седна и някое редче да драсна.

 

Ей тъй, за разтуха. От чист егоизъм!

Обичам с мастило сълзите да смеся.

Понякога, честно, е малко горчиво,

но пътят ми после е някак по-ясен.

 

Чела съм много, чета и до днес

шедьоври и в рими, и мъничко проза.

И ви признавам, прекланям глава -

да пишат за щастие Поетите могат.

 

Пък аз си признавам, не ставам поет -

за "щастие" рими аз просто не зная.

Да няма какво да четете от мен -

това от сърце  си желая!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...