Мечтата на (не)Поета
Мечтата на (не)Поета
Поет не съм, писател пък изобщо!
От време на време се случва обаче,
щом някоя мъка сърцето ми сграбчи,
да седна и някое редче да драсна.
Ей тъй, за разтуха. От чист егоизъм!
Обичам с мастило сълзите да смеся.
Понякога, честно, е малко горчиво,
но пътят ми после е някак по-ясен.
Чела съм много, чета и до днес
шедьоври и в рими, и мъничко проза.
И ви признавам, прекланям глава -
да пишат за щастие Поетите могат.
Пък аз си признавам, не ставам поет -
за "щастие" рими аз просто не зная.
Да няма какво да четете от мен -
това от сърце си желая!
© Калина Игнатова All rights reserved.
