Тръгнах преди години и тогава разбрах,

че времената готини ще потънат в прах,

преследвах мечтата, поникнала в мен,

и от нея самата завинаги съм пленен.

Далече от родната къща, в чужд дом,

а той спомени не връща, пълен погром,

с празно сърце без капка любов останах,

с емоции в ръце срещу живота въстанах.

Със затворени очи чакам пролетта ранна,

от безброй мечти, роди се тази спонтанна,

да съгледам нея и в миналото да се върна,

за това аз милея – родна земя да прегърна.

Устоях срещу зимата, блокирала моя път,

забравих за римата, покрил я беше снегът,

с мокрото съзнание към родната ми земя,

пътувам с внимание и чакам да се приземя.