22.05.2015 г., 7:53

Мечтата за родна земя

952 0 1

Тръгнах преди години и тогава разбрах,

че времената готини ще потънат в прах,

преследвах мечтата, поникнала в мен,

и от нея самата завинаги съм пленен.

 

Далече от родната къща, в чужд дом,

а той спомени не връща, пълен погром,

с празно сърце без капка любов останах,

с емоции в ръце срещу живота въстанах.

 

Със затворени очи чакам пролетта ранна,

от безброй мечти, роди се тази спонтанна,

да съгледам нея и в миналото да се върна,

за това аз милея – родна земя да прегърна.

 

Устоях срещу зимата, блокирала моя път,

забравих за римата, покрил я беше снегът,

с мокрото съзнание към родната ми земя,

пътувам с внимание и чакам да се приземя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....