Мечтател

3 mar 2009, 9:37

Poesía

450 0 7

МЕЧТАТЕЛ

Къси ми станаха нощите,

сега не ми стигат дните.

Годините пилея си още.

Клонят на старост везните.

Вървя по безкрайни пътеки.

Покрити целите със страх.

Младостта си отиде полека,

остави камари със грях.

На старостта са дълги нощите,

минават къси край мене и дните.

Добрите са малко. Много са лошите.

... Но още чакам вино от лозите.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2009-03-04T01:30:35+02:00

хубаво и тъжно...Мимчик...
voda (Елица Ангелова)

2009-03-03T20:12:29+02:00

"...но още чакам..."
Очакването води към бъдното.
И е малка част от човешкото щастие.
Докато чакаш, си все още млад, Мимо.
Поздравления!
Станчева65 (Галя Станчева)

2009-03-03T14:52:57+02:00

Силно и стилно!!!
aLmA_mUeRtA (Ив)

2009-03-03T13:33:16+02:00

...!
Illana (Ева Адамова)

2009-03-03T13:08:48+02:00

Хареса ми!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-03-03T12:46:40+02:00

"Налей ми вино в чаша тънкостенна..."!

Има още вино в лозите, и как още!
Честит Празник!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-03-03T09:54:17+02:00

Недей да спиш, че на Смъртта съня е двойник,
нащрек бъди - да не проспиш и Вечността...