МЕЧТАТЕЛ
Къси ми станаха нощите,
сега не ми стигат дните.
Годините пилея си още.
Клонят на старост везните.
Вървя по безкрайни пътеки.
Покрити целите със страх.
Младостта си отиде полека,
остави камари със грях.
На старостта са дълги нощите,
минават къси край мене и дните.
Добрите са малко. Много са лошите.
... Но още чакам вино от лозите.
© Мимо Николов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
