Мечтател

18 feb 2007, 20:44

Poesía

868 0 6

Докосвах хиляди сърца,

и от още толкова си тръгвах,

но така и не усетих любовта,

и за нея във мечтател се превърнах.

Сглобявах си мечти от всичко,

мечти антични, хвърковати,

мечти с глухарче и тревичка,

мечти от скъпоценности и злато.

Имаше такива, дето светят,

такива, що кат пъстрата дъга блестят,

като ослепителни, препускащи комети,

мечти - вълшебен звездопад.

И кагото случеше се някоя от тях да гасне,

на место й веднага поставях друга,

по-красива, по-прекрасна,

с нова сила в тъмнината да мъждука.

Така с мечтите си порастнах,

скътани дълбоко във сърцето,

на умора и на време неподвластни,

изпълваха със смисъл битието.

И днес мечтата ми е да я срещна,

онази, чистата любов,

пленяваща с магия вечна,

оставаща във теб за цял живот.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.