Мечтател
Докосвах хиляди сърца,
и от още толкова си тръгвах,
но така и не усетих любовта,
и за нея във мечтател се превърнах.
Сглобявах си мечти от всичко,
мечти антични, хвърковати,
мечти с глухарче и тревичка,
мечти от скъпоценности и злато.
Имаше такива, дето светят,
такива, що кат пъстрата дъга блестят,
като ослепителни, препускащи комети,
мечти - вълшебен звездопад.
И кагото случеше се някоя от тях да гасне,
на место й веднага поставях друга,
по-красива, по-прекрасна,
с нова сила в тъмнината да мъждука.
Така с мечтите си порастнах,
скътани дълбоко във сърцето,
на умора и на време неподвластни,
изпълваха със смисъл битието.
И днес мечтата ми е да я срещна,
онази, чистата любов,
пленяваща с магия вечна,
оставаща във теб за цял живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
