19 nov 2025, 19:14

Мечтатели

  Poesía
212 8 8
Мечтатели

 

Нажежени до хиляди градуси,

раменете ми нежно потръпват.

Ти окръжност си, аз съм твой радиус,

завърти ме, но бавно пристъпвай!

 

Обиколка любов – обещание…

Не е клетва за вярност обаче.

Все се питам обетът лъжа ли е

и не зная защо си тъй мрачен.

 

При вълни́те ли търсиш спасение,

ала те не издават присъда

Аз не съм само лятно решение –

щом съм тук, значи твоя ще бъда.

 

Край брега сме приседнали заедно,

раковини се мятат в прибоя.

Ние двамата грешници тук сме, но

откъде е тревогата моя?

 

Пред очите на дръзките гларуси

прегърни ме – светът е различен!

Не живея от болка и статуси,

ти си феникс, от мене обичан!

 

Ветровете – безмълвни слушатели,

ме обгръщат с прозрачна магия.

Аз и ти – за какво ще мечтаем ли?

Любовта си не мога да крия!

 

Б. Ботева

 

Публикувано в годишния алманах със стихотворения, участвали в конкурса "Моето синьо лято, 2025".

Поздравления за авторите от "Откровения"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bo Boteva Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...