Мечтатели
Мечтатели
Нажежени до хиляди градуси,
раменете ми нежно потръпват.
Ти окръжност си, аз съм твой радиус,
завърти ме, но бавно пристъпвай!
Обиколка любов – обещание…
Не е клетва за вярност обаче.
Все се питам обетът лъжа ли е
и не зная защо си тъй мрачен.
При вълни́те ли търсиш спасение,
ала те не издават присъда
Аз не съм само лятно решение –
щом съм тук, значи твоя ще бъда.
Край брега сме приседнали заедно,
раковини се мятат в прибоя.
Ние двамата грешници тук сме, но
откъде е тревогата моя?
Пред очите на дръзките гларуси
прегърни ме – светът е различен!
Не живея от болка и статуси,
ти си феникс, от мене обичан!
Ветровете – безмълвни слушатели,
ме обгръщат с прозрачна магия.
Аз и ти – за какво ще мечтаем ли?
Любовта си не мога да крия!
Б. Ботева
Публикувано в годишния алманах със стихотворения, участвали в конкурса "Моето синьо лято, 2025".
Поздравления за авторите от "Откровения"!
© Bo Boteva All rights reserved. ✍️ No AI Used
