Дъждовно падат в мен мечтите

от сън далечен, време минало...

За да притихнат под сланите

в душа, от дълго чакане изстинала!

Да ме погледне щъркел, в полет извисил се.

Покълнали жита да ме събудят!

Да стоплят ада, в мене скрил се...

И всичките ми болки да прокудят.

Да те намеря пак в небето синьо -

във облак твоето писмо да прочета,

да знам, че любовта ти имам я...

Аз пак към тебе път ще построя!

Ще предизвикам лумване, пожарите

мост да изгорят след спомен кратък...

Мечтая твоя поглед мене да изгаря!

И цялата да ме обичаш, без остатък!