Мечтая си

Мечтая за малко докосване
И есенен, свежичък дъжд,
За две ръце, протегнати към мене
И прегръдка, случила се изведнъж.

Мечтая си за шепа спомени,
Към които да се връщам всеки ден,
В ония мигове, когато тегнат ми 
Камари с камъни, хвърляни по мен.

Мечтая си за капчици роса,
Сътворени от конденза на целувките ни,
За пръстите на твоята ръка,
Очертаващи руменината по бузите ми.

Мечтая си за мъничко енергия,
От онази, която наричаме "нашата",
за късче от случващата се магия,
тайничко оставаща в душата ми.

Мечтая си за две очи, бленуващи за мене,
и тихичко да легна в тях,
да ме топлят силно като кафе в студеното
и мъчно време, да ми говорят, да крещят

Мечтая си да ме обичат, да гаснат в мене
и двете ти ръце, и очите ти приказни,
не спирай да ме караш да мечтая за теб,
същество, сътворено в мечтите ми.