Ах, как ми се иска
на Gucci със ризка
да крача по Шанз Елизе.
С чадърче и кокче,
с обувки на токче
да слушам основно... Бизе.
На яхта по бански
да пия шампанско,
на бряг екзотичен - коктейл.
Цял месец на Бали
да правя мандали
във някой шестзвезден хотел.
Със тумби другарски
по Алпи Швейцарски
да карам сноуборд и шейна.
Във царската хижа
на чай и без грижа
пред огън да топля снага.
В далечна Осака
сушИ да си джвакам,
сакури над мен да цъфтят.
И в Мексико Сити,
и после в Хаити...
Да ходя по целия свят!
Ми к'во ли да правя...
Ей тъй си мечтая,
га копам усърдно картоф.
И чакам го оня -
баш принца, на коня
да падне пред мен от любов.
Да бъде божествен
и много мъжествен,
имотен, мангизен и ларж.
А аз хубавица,
почти и девица
да съм във очите му...Шанс!
Къде ли се бави?
Дали ма забрави?
Ил' Ковид го некъв тръшнА .
Аз чакам години,
а таз карантина
съвсем ми обърка планА .
И копам, и мисля -
Та много ли искам?
Най-лична?... така ми се ще.
През нашето село
съвсем опустело
дали принц ще мине въобще...
Мотиката трака,
че къра ме чака,
кокошки, мисирки, яйца...
А как ми се иска
море да ме плиска...
Но трябва кози да доя...
© Деа Todos los derechos reservados