29 oct 2020, 23:15

Мечти...

  Poesía » Otra
345 0 1

 

Мечти...

 

Застанал пред Безкрая и Морето

сега се връщам в мислите назад,

че цял живот мечтае в мен „момчето”

да бъда смел във битките пират...

 

Мечтаех на тайфата да докажа,

че пръв ще съм при всеки абордаж

и най-добре боравя с такелажа

от целия бандитски екипаж...

 

И някъде на остров в океана

под палмите на неизвестен бряг,

с тайфата "главорези" да остана

и с капитана с дървения крак...

 

Съкровища да крием в пещерите,

сполуката когато е добра,

а приливната сила на вълните

да ги опаззва в земните недра...

 

... Сега дори бих тръгнал (в тази вечер!)

с попътен вятър да ги търся пак,

макар добре да знам: че няма вече

отдавна и Съкровища и Бряг...

 

25.07.2014.

Италия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...