Нима не може да живее човек и без мечти?
Нима е нужно винаги да го боли?
Реалност, която няма да се случи.
Надежда, която няма да получи.
Цел, към която няма смисъл да се устремява,
защото знае, че никога няма да я притежава.
Желание като огън отвътре го разяжда,
но не радост, а само болка ражда.
Копнеж, който постоянно нараства,
но всъщност бавно като въглен угасва.
Призив, към който е призван,
призив, който трябва да изпълни сам.
Нима е нужно човек в облаците да витае?
Нима е нужно да мечтае?
© Румен Георгиев Todos los derechos reservados