22 feb 2008, 18:11

Мечти

  Poesía
527 0 0

 

Някой ден ще тръгна по пътеката,

ще следвам слънчевия лъч в мен

и може би, след хълма там, оттатъка,

очите ми ще видят най-красивите мечти -

 

най-бистрата вода, най-нежната трева,

красивото небе със облачета бели,

до едно във водата отразени

сред Божествената чистота.

 

В този миг, замлъкнала в себе си,

ще взирам погледа си все натам

към непокътнатото кътче рай,

притихнала и сляла се с

безкрая...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Едно Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...