22 feb 2021, 8:23

Мечти и сезони

  Poesía » Otra
678 0 2

Тишината пълна е със звуци, 

които носят твоя глас

и пее чичопея в клоните смълчани

своята песен за обич и любов.

 

Февруарски сняг вали навън, 

а във душата зов за пролет

и долитащи щъркели в небето

носят спомен за слънчеви дни.

 

И миражно виждам слънце и море

усмивки, плаж, младежки флирт,

ръката моя в твоята ръка,

наместила се топло и удобно

и открила уют и красота.

 

Събуждам се отворила очи

и ето я реалността сиво, зимно и студено,

но в сърцето още пее чичопея

и носи пролетни мечти. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дафина Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...