Тишината пълна е със звуци,
които носят твоя глас
и пее чичопея в клоните смълчани
своята песен за обич и любов.
Февруарски сняг вали навън,
а във душата зов за пролет
и долитащи щъркели в небето
носят спомен за слънчеви дни.
И миражно виждам слънце и море
усмивки, плаж, младежки флирт,
ръката моя в твоята ръка,
наместила се топло и удобно
и открила уют и красота.
Събуждам се отворила очи
и ето я реалността сиво, зимно и студено,
но в сърцето още пее чичопея
и носи пролетни мечти.
© Дафина Николова All rights reserved.