Мечти от всекидневната

10 abr 2007, 19:40

Poesía

671 0 6

Искам някак да рестартна,

да започна всичко отначало,

юзди, като за първи път, да хвана,

да променям всичко в мен, изцяло.

Искам първи въздух да поема,

да изпълня жадно дробовете,

и живот ръзцъфващ да усетя,

стъпил на върха на острието.

Искам дълго да дриблирам,

с радост и любов в ръцете,

умора да надвия, да не спирам,

да впивам шпори във конете.

А те да тичат по поляни,

окъпани със маргаритки жълти,

да прескачат волни океани,

долини и исполини островърхи.

Искам с вятъра в лудешка надпревара,

да се гоня в облачните лабиринти,

да целувам слънце, що изгрява,

в шепа скривайки звездите.

Искам песъчинки златни,

да разстилам фино със вълните,

да отплувам с щастието необятно,

дорде ми свършат на земята дните.

...........................................

А искам някак да рестартна,

и някой ден ще го постигна,

но дотогава тука си оставам,

в малката си, тясна всекидневна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.