Мечти от всекидневната
Искам някак да рестартна,
да започна всичко отначало,
юзди, като за първи път, да хвана,
да променям всичко в мен, изцяло.
Искам първи въздух да поема,
да изпълня жадно дробовете,
и живот ръзцъфващ да усетя,
стъпил на върха на острието.
Искам дълго да дриблирам,
с радост и любов в ръцете,
умора да надвия, да не спирам,
да впивам шпори във конете.
А те да тичат по поляни,
окъпани със маргаритки жълти,
да прескачат волни океани,
долини и исполини островърхи.
Искам с вятъра в лудешка надпревара,
да се гоня в облачните лабиринти,
да целувам слънце, що изгрява,
в шепа скривайки звездите.
Искам песъчинки златни,
да разстилам фино със вълните,
да отплувам с щастието необятно,
дорде ми свършат на земята дните.
...........................................
А искам някак да рестартна,
и някой ден ще го постигна,
но дотогава тука си оставам,
в малката си, тясна всекидневна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
