16 jul 2017, 23:41

Мечти по Париж 

  Poesía » De amor, Del paisaje
1184 0 3
Вървя по пътя неутъпкан,
капки дъжд падат
в моите изкаляни нозе.
Косата ми рошава и мокра
разпиляна, по нагърбените
ми с горчилка рамене.
Но въпреки това,
не ми е тъжно!
С усмивка непреклонна
шляпам под дъжда.
Вървя, вървя и си мечтая
как и ти до мен вървиш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Атанасова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??