21 feb 2007, 17:10

мечтите

  Poesía
1.1K 0 1


Мечтите

Мечти, разхождащи се в пейзажа на нашето
съзнание.
Мисли за дивни цветя и сладки неща.
Объркано подсъзнание и копнеж.
И желание.

Мечти за тъмнина, борещи се амбиции и страх
съществуват тук също.
Както впрочем и трябва да бъде за да има баланс
между светлината и тъмнината.
Номера е да намериш точката на равновесие -
крачка в светлината и докосване в тъмнината.

Мечтите са свързани с нашето съзнание.
Реалността ги осъществява посредством
абстрактното мислене на освободеното съзнание.
Необвързани с морала и законите на обществото.
Мечтите са силата, която ни дава вяра
да създаваме.

Дебрите на нашето съзнание са скромни и те са
инструмент за създателя и за крадеца на дребно.
То има силна тъмна страна, за да се предпази от
всичко - вятъра, дъжда и гравитацията.
Ситуациите, в които го използуваме, са безброй.
Използуването му е ограничавано само от
въображението ни.

Съзнанието е Силата, обвивката на светлата ни
страна, която съдържа всичко, до което сме се
докоснали.
Това всъщност е и неговото предназначение.
То е създадено да ни помага в най-лошите ни
физически кошмари
и да ни разделя от сълзите.

Мечтите и съзнанието имат много повече общи
неща, отколкото изглежда на пръв поглед.
Те и двете имат светла и тъмна страна.
Те ни доближават до действителността и запазват
това, което е важно за нас.
Те запазват нашия свят и копнежите ни.
В едно цяло.

Някой съществува в мислите ни. Друг във
физическата ни действителност.
Обаче мечтите са свързващото звено на
подсъзнанието ни.
Свързващо звено, което придава форма на
най-съкровените ни мечти.
Едно символична връзка. Едното не може да
съществува без другото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Божева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....